'Аномията е отчуждение, приело мащабите на социален феномен, който най - често бележи откъсването на човека от средата му. Но има и една друга аномия,която учените Дюркхайм и Менингер подминават, а именно девиантното отклонение, породено от липсата на хармония между двама души, което избуява в отчуждение. Аномичната любов се шепне. Заговорят ли за нея, онази бездна в ляво зейва и вратите на разочарованията, хаоса и илюзиите се отварят. Възможно ли е да избягаме от отчуждаването в любовта? А да се подредим в безредието на аномията?'
'АНОМИЯ'
аудио-визуална инсталация
"Аномия" е арт инсталация, която е създадена посредством аудио и визуални средства. Обособени са пет места в пространството, на които има определена визуална инсталация, отговаряща на аудио съдържанието, което се слуша на телефонни слушалки и слушалки тип каска. Първата "Аномия" се състоя в гр. Велико Търново, в клуб ТАМ и по-специално в едно от алтернативните му помещения за инсталации и пърформанс,което представлява стара неуютна кухня. Година по-късно "Аномия" се случи и в гр. София в "Стая 5".
Текст: Рене Карабаш
Глас: Велизар Бинев
хибриди
'Театър в колата'
7-минутен спектакъл в автомобил
teaser:
bio
Рене Карабаш е литературният псевдоним на Ирена Иванова - поет, театрален режисьор и актриса. Тя е един от създателите на Творческа Академия „Валери Петров“ към НДК - съвместен проект със сценариста Димитър Стонянович, режисьора Лъчезар Аврамов и писателя Илиян Любомиров (2016г.). През 2015-та година основава Театрално ателие "Експериментика", което излъчва театралните проекти "Аномия", "Театър в Колата" и "Мляко с ориз-пиеса без актьори".
През 2016г. за главната роля на Гана във филма "Безбог", Ирена Иванова получава триумфално международно признание с наградите:
-Сребърен Леопард за главна женска роля от Международния филмов фестивал Локарно
-Сърцето на Сараево за най-добра актриса от Международния филмов фестивал Сараево
-Алуминиев Кон за най-добра актриса от Международния филмов фестивал в Стокхолм
-Приз за най-добра главна женска роля от филмовия фестивал Златна Роза във Варна
"Мляко с ориз - пиеса без актьори"
безформена пиеса придружена от инсталация
режисьор и сценограф: Рене Карабаш
глас: Дария Митушева
'„Мляко с ориз“ е театрален проект, на границата между радиопиеса и инсталация, който от тук нататък ще наричам пиеса без актьори, което съвсем не цели да придаде маниерност и интелектуаност на проекта, а има за цел отдадено да служи на проблема за липсващия Човек, Човекът без разсъдък или ментално дефектиралия Човек, в хоспис за дементни хора.
Ако cogito ergo sum (мисля, следователно съществувам), то липсата на трезва мисъл значи ли не съществувам?
Това е сетивен разказ за едновременното присъствие и отсъствие от Битието, за неотложната самота преди да свърши млякото с ориз.
Пиесата е по разказът ми „Мляко с ориз“, базиран на видяно и измислено в домът за дементни хора, в квартал Дианабад, София.
„Мляко с ориз – пиеса без актьори“ е първият официален проект на театралното ми ателие „ЕКСПЕРИМЕНТИКА“, след последният ми проект "Театър в колата"
Рене
Радиопиесата е придружена с инсталация, която започва от коридора, който води до мястото, в което се слуша пиесата.
Инсталацията се състои от висящи на корди подлоги за уриниране, от тавана на коридора, чиято функция е умишлено иззета и преиначена.
На входа на пространството има поставени медицински чехли, а вътре висят катетри с ключови книги от пиесата.
Преди публиката да влезе, в коридорите и в залата звучи част от предаването на Говорещия с кучета (ще разберете защо,след като чуете пиесата).
На входа стои мед.сестрата от пиесата, облечена в медицинска престилка. Тя раздава на всеки преди да влезе мляко с ориз.
Коридорите са тъмни, единствената светлина идва от залата, в която ще се чуе пиесата. Столовете са обърнати навътре към стената.
Условие е част от публиката да бъде права. Клаустрофобична и некомфортна обстановка, метафорично асоциирана с душевния мрак у човека.
Сестрата затваря вратата, светлините изгасват и пиесата се слуша в пълен мрак.
Премиерата на "Мляко с ориз-пиеса без актьори" се случи на "Джобен фест" 2015 в ателие Пластелин и по-точно в мазетата на ателието, които наподобяват лабиринт.
семинари и уъркшопи
2015г. - Главна роля във филма “GODLESS” („БЕЗБОГ“) реж. Ралица Петрова; Продуцентска къща „КЛАС“,България и Alcatraz Films, Франция
2014г. - Стаж: Асистент -режисьор на Маргарита Малденова в Младежки театър „Николай Бинев“, за спектакъла "Г-н Пунтила и неговия слуга Мати"
2015г. - Организатор на уъркшопи за европейската програма „Europe Mobile“ –програмата селектира чрез конкурс 20 студенти от цяла Европа, които да изготвят уъркшопи за възможностите, които дава ЕС. Уъркшопите сеправят в училища за проблемни деца в Париж,Франция
2015г. - Участник в уъркшопа „ПРЕДМЕТЪТ“ с актьорите Тереза и Анджей Велмински, работили с Тадеуш Кантор в театър Крикот2.
2015г. - Участник в уъркшопа „ДВИЖЕНИЕ И МЕТАФОРА“ въведение в методиката на DOUBLE EDGE THEATRE
2015г. - Семинар на Боян Манчев - „Желание и метаморфоза“
2015г. - Семинар за модерен театър - Валентин Ганев и монодрамата
Това е театрален мини-спектакъл по текст от пиесата „Парчета Живот” на Захари Карабашлиев. Спектакълът се играе в автомобил. Това е театър, извън традиционната театрална сцена, който е поставен в ежедневния контекст на живота. Театър, който цели със своите средства да размие пространството между актьора и зрителя , като превърне въздесъщия зрител във воаьор, поставен в центъра на случващото се в автомобила-сцена. Именно това средство прави опити да изключи,но не напълно, спектакъла от идеята за конвенционален театър и да го постави ‚едва‘ в териториите на пърформанса, запазвайки театралните си качества.
"Театър в колата" беше част от репертоара на "Джобен фест" 2014. Случи се веднъж в двора на НБУ, пред Стая 5 и в на покрива на културния автобус на DaDa Cultural Bar, София.
Режисьор: Рене Карабаш
Актьори: Елена Манолово и Веселин Радков
Пеперуди в хълбока на думите, око, което гледа навътре, кожа, която засмуква празното, другото.
В “Хълбоци и пеперуди” Рене Карабаш осезава думите като кожа; иска от тях да докосват, да бъдат поглъщани или да хапят самите те. Самоизпитание на опита в езика: опит да се улови ероса на неуловимото - настойчиво, натрапчиво, непреодолимо - усещане, когато си вече, и необратимо, в негов плен. Картография на телата-думи, която трогва и разтрогва.
Обърнах тази книга „с хастара навън”. Докато опипвах подутините, стиховете й падаха като „гилотини” върху пред-разсъдъците ми, и те, „post-mortem”, се превръщаха в безсрамни разсъдъци за палачите си. По всичко личи, че още в детството си, Рене е завършила университетите на Горки с „отличен”.
Боян Манчев
Азиз Ша(к)ир-Таш
последвайте ме...
